вторник, 29 септември 2015 г.

Армията на трите С-та (случайност, спонтанност и синхроничност) срещу армията на трите С-та (сигурност, съмнение, страх)

В главата ми се води война…
Защото
Мозъкът ми се оказа много подходящо бойно поле –
Труден пресечен терен, осеян с тучни плодородни поляни и влажни дерета –
перфектни условия за отглеждане на ВСЯКАКВИ мисли…
И сега от ляво е строена армията на трите С-та:
Сигурност
Съмнение
Страх
А от дясно тази на трите С-та:
Случайност
Спонтанност
Синхроничност
Ако трябва да докладвам за проведените бойни действия и изхода от битките до този момент, статистиката, облечена все пак непринудено в игрословици, за да не бъде твърде скучна, би била следната:
- Най-сигурното нещо на този свят е несигурността. Ето защо човек не бива да се стреми към СИГУРНОСТ, а към умението да съжителства без СТРАХ с несигурността.
- Истинските неща се откриват спонтанно в гората от СЛУЧАЙНОСТИ, които винаги объркват плановете ни, за да създадат нови възможности за отстрелване… стига пушката на рамото ни да не е заредена със СЪМНЕНИЕ.
- Осъзнаването на несигурността на живота пробужда сетивата ни и започваме да откриваме смисъла, който се крие зад уж СЛУЧАЙНИТЕ „съвпадения“ – изпитана бойна тактика на мистичната синхраничност, която има за цел да тласне съзнанието на човек към изпълнение на неговата мисия ТУК и СЕГА.
ПАУЗА.
В която се водят мирни преговори…
…постигнато е временно споразумение за ненападение…
Сега мога да почукам на небето и да се вслушам в звука…
Сега мога да затворя очи и да поспя…
Сега мога да ти разкажа една приказка… за плеядата С-та в моя живот

Вселената ни разкрива правилния път за нас чрез синхроничностите. От степента ни на осъзнатост зависи дали ще ги забележим, а от силата на духа ни – дали ще ги зачетем и последваме.
Преди малко повече от три години Вселената ми организира среща със стар приятел в един негов сън. Той от своя страна прояви дързост като последва емоцията си от съня и направи крачка към мен в реалността. Аз се доверих на интуицията си и го поканих на танц… Мисля, че все още не съм благодарила на Вселената за тази нейна инициатива. Може би сега е момента… БЛАГОДАРЯ! Благодаря и на душата си за куража да променя посоката на пътя ми. Вече се бях отегчила да следвам сигурния и познат, но чужд път. Исках да открия своята пътека и да изживея приключението, но изпитвах страх. Отъпканият от другите път, наглед е безопасен, не крие рискове и изненади и води до убежище на мнима сигурност и илюзорно спокойствие, които бягащото от предизвикателства его толкова усилено търси и преследва… това е пътят утвърден като „главен“, той е трасиран от поколения преди нас и ако си на него не можеш да се изгубиш, само трябва да приемеш рутината като спътник… Това е път на уеднаквяване, на задушаване на спонтанността и заличаване на каквато и да е оригиналност, която би нарушила сигурността на пътя… всяка тревичка, пукнатина или камък, старателно са били отстранявани, за да не се нарушат посоката и общия изглед на пътя… Да, това си е сигурна магистрала за пътуване, но… не е пътека, която да извървиш… „Главният“ път е гладък и равен, но скучен и еднообразен. Той е сигурен, но не осигурява развитие. Дава посока, но не и възможности за избор. Задава ти някаква обща и банална цел, до която да достигнеш, но не води до непознати земи, които да откриеш…
Аз май имах други планове за себе си. Той също се оказа, че е бил отегчен от еднообразието на тази магистрала… и двамата почти по едно и също време бяхме осъзнали безсмислието на живота, който водехме. Всеки от нас вече беше чул гласа на сърцето си и беше предприел първата стъпка в процеса на промяната – отказа от удобната сигурност на магистралата „така трябва“… която ни беше направила приемливи за другите, но не и за нас самите. Беше ни помирила със средата, но беше създава дълбока бездна между истинската ни същност – нашите изконни потребности, ценности, копнежи – и самоличността, която поддържахме, за да следваме зададеното темпо на движение по магистралата… По едно и също време, паралелно, но независимо един от друг, и двамата бяхме изживели, всеки своята, криза на идентичността и бяхме разбрали, че магистралата не е нашия път, че, за да изживеем приключението ЖИВОТ е нужно спешно да свърнем по някоя горска пътека… която да ни отведе до непознати земи… Вселената ни срещна преди три години на ничия земя, защото е знаела, че имаме общ път за извървяване… общ градеж за съграждане… и любов за споделяне… А в споделеността винаги има и романтичен уют ;)

…за моя изненада примирието продължава… време е за лов на орехи :)
Слънцето ми намига зад облаците… тръгвам по случайна горска пътека… когато той ме държи за ръка не изпитвам страх… чувствам се сигурна в синхроничността на битието… доверявам се на своята спонтанност, дори когато имам съмнение в автентичността на свежото си настроение… Следвам своя съзидателен импулс… но ми харесва да се оглеждам в сините му, като планински езера, очи…
„Винаги бъди готов да промениш целта си, но никога не изменяй ценностите си.“ Далай Лама

неделя, 13 септември 2015 г.

Рецепта за щастие

Необходими продукти:
ЛЮБОВ
НАСЛАДА
СПОДЕЛЕНОСТ
връзка РАДОСТ
връзка СПОНТАНОСТ
чаша БЛАГОПОЛУЧИЕ
лъжица ПРОСТОТА
и щипка МАГИЯ
Начин на приготвяне:
Слагате от всички продукти изброени по-горе количества според собствения си вкус. Забърквате хомогенна смес, не много лепкава, по-скоро лека и пухкава. При необходимост разредете с чист оптимизъм и няколко капки вдъхновение. Така приготвеният коктейл е готов за директна консумация.

През последните няколко месеца имах на разположение много време и куп разнообразни ситуации, за да разсъждавам по темата за щастието, опитвайки се да открия тайната на щастливия живот… Мислите ми не ме отведоха далеч… но успях да уловя няколко емоции, които издигайки ме над земята, успяха да ме пренесат малко по-близо до… извора.
После реших да сменя „превозното средство“ и да опитам с… йога, медитации, сатвична храна, положителни утвърждения, засаждане на цветя… яхвах всичко, което смятах, че ще ме отведе по-близо до моето лично щастие… до моя ИЗВОР… (сякаш щастието е някакво място за превземане… окупиране… изследване…) и този опит не беше успешен.
Преди няколко дни попаднах на един стар брой на Списание 8. Привлече ме темата на броя – Рецепта за щастие. Ами, да. Как не се бях сетила досега. Щастието може да бъде забъркано по рецепта. Щастието може да бъде сготвено и хапнато с приятели… или не съвсем…
Какво всъщност е щастието?
Какво е да си щастлив?
Истината е, че няма как да се обоснове обективно едно от най-субективните неща на този свят. Щастието е различно за всеки и е нещо, което човек сам определя за себе си. Няма формула, няма рецепта. И все пак… Ако си отговоря на въпроса: какво за мен е щастието? Може би ще успея да навлажня устни от… Извора.
И така, ЩАСТИЕТО за мен е:
Хармония. Споделеност. Любов. Удовлетвореност.
Наслада.
Път. Усмивки. Слънце.
Достатъчност.
Благополучие.
Присъствие тук и сега.
Щастието е живот в пълнота.
Битие изпълнено с радост и простота.
Щастието е умението да живееш без нищо, но всичко, което ти е необходимо да ти бъде придадено.
Щастието е състояние на духа. (като свободата?!)
То не зависи от успеха, но е синоним на успешен живот. Защото щастието не може да бъде цел. Щастието е избор. И път. И поемане на въздух по пътя.
Хм, този въпрос се оказа лесен :)
А щастлива ли съм?

(много хаотични мисли)
Сега е момента да спра с подреждането на думите и да си забъркам един коктейл „щастие“. За подхранване на сетивата. Или за проясняване на съзнанието. Или за да рестартирам всичко.

Отпивам бавно глътка „щастие“
(наслаждавам се на вкуса)
Oставям я да се разлее по небцето ми
(чувам тишината в мен, а звуците на гората й акомпанират)


Усещам нежно пиперливия вкус на спонтанността да сгрява гърлото ми
(мислите ми притихват и дишам дълбоко)
Предавам се на въздействието на коктейла, течението ме повлича
(издишам)
Тялото ми е леко и безбрежно
(затварям очи и благодаря)
Добре. Сега мога да отговоря на въпроса. Щастлива ли съм?
Да.
Намирам се там където искам да бъда – близо до приРодата, в прегръдката на моя дом.
Обичана съм и обичам.
Пътят ми е споделен.
Светът ми се усмихва.
Имам воля за живот.
Забавлявам се като колекционирам случайности.
Експериментирам с вдъхновението си.
Всеки ден опознавам границите на тялото си. И понякога ги променям.
Радвам се на слънцето. Мачкам земята с голи ръце.
Приемам предизвикателствата на живота като подаръци.
Случвам желанията си без да преследвам амбициите си.
Отстоявам свободата си без да налагам позицията си.
„Щастието е като здравето – ако не го забелязваш, значи го имаш.“ Казва Тургенев
И друго е вярно – щастието е въпрос на личен поглед към света. И все пак възможно ли е да бъдеш щастлив ако си крайно беден, ако в страната ти се води война, ако някой твой близък страда? Мога ли аз да бъда щастлива при подобни обстоятелства?
Нямам отговор.
Мисля си, обаче, че хората обичат разнообразната храна и едва ли биха се задоволили с приемането единствено на коктейл „щастие“.
Мисля си още, че повече щастливи хора ще направят света по-щастливо място. Мисля и че всеки е отговорен за личното си щастие, но задължение на всяко правителство трябва да бъде изграждането на щастливо общество.
През април 2012 ООН организира конференция на тема „Благополучието и щастието: определяне на нова икономическа парадигма.“ По време на събитието е била инициирана идеята да се интегрира крайно субективната величина „лично щастие“ като национален приоритет в държавната политика на страните по света.
Звучи страхотно, но някак далечно… Министерство на щастието! Как ти звучи? На мен – нереалистично и отвлечено…
Но за населението на Бутан (около 800 000 души) създаването на подобно министерство би било съвсем в реда на нещата. В началото на 90-те години в икономиката на високопланинското кралство в Хималаите е въведено понятието: брутно национално щастие.
„Идеята се ражда през 1972 г.като необходим според разбиранията на тогавашния крал индекс за измерване на развитието на държавата. Под внимание се вземат от една страна - икономическият растеж и от друга – духовните ценности и удовлетворението на хората от живота. Според Негово величество, само ако двете вървят ръка за ръка, обществото може да бележи напредък. Брутното национално щастие се измерва с тест от 250 въпроса, за чието попълване са необходими 4-5 часа. Разделени са в 4 основни показателя: устойчиво развитие, съхранение на културните ценности, опазване на околната среда и добро управление на държавата.“
Източник „Списание 8“, бр. 6/2012
„Удовлетвореността не зависи от материални обекти. Тя е нещо, което произлиза от простотата. Ако не знаеш как да се отпуснеш и да се задоволиш с това, което имаш, ако не знаеш как да оцениш естествената красота на своето обкръжение, ако не знаеш как да проявиш простотата, дори всички пари на света да са твои пак си нещастен“ Лама Тубтен Йеше

Без съмнение всички велики Учители на човечеството имат своите мисли за щастието и неговия ИЗВОР. Моите учители днес в разгадаване тайните на щастливия живот са Зара и Гаро (Бретон Шпаньол и Западносибирска Лайка). Те винаги са щастливи. Може би защото са себе си. Наслаждават се на всеки миг от деня. Наблюдават спокойно света и не се страхуват за утре, не тъгуват за вчера. Свободни са да палуват по двора и във всеки един момент да изразяват емоциите си. Животът е тук и сега и е прекрасен!

четвъртък, 3 септември 2015 г.

От бъз до бъзак… или лятото на моето посвещаване в бъзовата магия :)

Помня как пролетно време баба ми правеше сироп от бъз – много любимо мое питие. Разреждахме го с вода през лятото и утолявахме жаждата си, а деликатния му сладък вкус сякаш охлаждаше пламналите ни от жегата гърла… Този сироп се прави от цветовете на Черният бъз (Sambucus nigra L ) - Разклонен храст или дърво, който достига до 3 м височина, със силно развита коренова система. Когато тази година към края на май открих, че в задния двор на новопридобитата ни къща има голямо дърво Черен бъз изпаднах във възторг и започнах всеки ден да навестявам моето уханно „съкровище“, въоръжена с плетен панер и малка ножица и да се пазаря за всеки разтворил се цвят, с капчици роса по него… пазарлъкът ми беше с листните въшки, които явно преди мен бяха надушили ароматната „плячка“ и си бяха направили стан в цветовете на Черния бъз, който по това време на годината радваше очите ми с прекрасните си бели „кошнички“ :) От баба знаех, че не бива да мокря цветовете преди да ги сложа да се изсушат, за да не ги лиша от най-ценното им – нежния жълт прашец, та голямо пазарене падна… но успях все пак да изсуша около 60-70 цвята за ароматен чай през зимата и с още толкова да направя от сиропа на баба :) Тези от вас, които ни бяха на гости в началото на лятото успяха да му се насладят :)
снимка: ezdrave.com
Ето моята рецепта:
30 едри цвята бъз
1 кг. тръстикова захар
2,5 л. вода
2 лимон
Всичко се накисва в стъклен съд за 48 часа. След това се прецежда и сиропът е готов за директна консумация. Имам много варианти на тази рецепта. Изпробвайте, за да усетите кой е най-подходящ за вас ;)

Със сиропа от бъз сложих началото на моето общение с градината и нейните дарове ;) Сега е времето за приготвяне на най-мощния еликсир за силна имунната система от плодовете на Sambucus ebulus или полския бъзак. Той е тревисто растение и е буквално навсякъде по поляни и шубраци Като бях малка и ни пращаха да берем цветове на бъз в началото на лятото всеки път ни инструктираха, че „бъзакът отсреща на пътя е отровен“ и да не го бъркаме с бъза, който е дърво… А на есен плодчетата му били още по-отровни и в никакъв случай да не ги ядем… Преди няколко години майка ми ни организира да берем именно плодчетата на полския бъзак, за да приготвим от тях лекарство, с което да подсилим имунитета си през зимата. Била прочела някъде тази рецепта и искаше да я изпълни. Майка ми винаги си е падала по народната медицина и билковите отвари, а аз съм й безкрайно благодарна, че когато бяхме деца успяваше да се пребори с лели и баби, за да ни лекува именно с „бабини илачи“ :) Аз в началото подходих с известно съмнение към така прехваления „лечебен еликсир от бъз“, но истината е, че вече три години той е единственото нещо, с което боря настинки, грипове и разни ставни болежки :) а семейното производство се разрасна. Майка ми твърди дори, че е намалила нивата на лошия си холестерол благодарение на сладкия черен сироп от „отровните“ плодчета :)

Снимка: личен архив
Ето я и Оригиналната рецепта от Петър Димков: В буркан от 5 кг. се редят ред зърна (2 см. дебел), ред ситна захар. Най-горният пласт е захар – 9 см. Вместо капак се слага парче платно и бурканът се оставя на светло и слънчево място, та захарта да се стопи. Прецежда се през тънка кърпа като се изтисква. Налива се в бутилки и се завързва с платно а не с тапа и се държи на хладно място за да не вкисне.
Аз използвам тръстикова захар ;)
Начин на приемане: всяка сутрин на гладно се взима 1 супена лъжица от сиропа от есента до пролетта, а може и целогодишно. За малки деца се приема 1 чаена лъжичка, като се започва с 1/2 за първите дни.
А сега ще ви доверя нещо лично: в задни си двор имам малка плантация с полски бъзак, който след около седмица ще е готов за бране :) къщичката ни е направо до гората, така че суровината за домашния ми еликсира тази година ще е гарантирано чиста :) Предвид сериозното количество, което консумира семейството ми от таз вълшебна напитка, обаче, се налага да обикалям и околните планински поля и плата. На едно от тях открих невероятно едри „гроздове“ с добре узрели ароматни плодове… Къде е това място ли? На платото на Витата стена. Как да стигнете до там? Елате ни на гости :)