петък, 1 януари 2016 г.

Сурва, сурва година!

СУРВА е празникът, с който предците ни са отбелязвали първия ден от Новата година (според своя "Слънчев календар") или началото на живота на Новото Слънце. СУРВА е празник на възраждащото се Слънце. Символ на този ден и до днес за българите е дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), която по традиция има различна украса в различните краища на страната, но общо взето, формата и е строго стилизирана.
В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско “Ф”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари (суркуватници, суркувачи) посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, благоденствие, благополучие и богата реколта. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и прави пожеланията по-реални. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка обаче има магическо действие само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
Защо суровачката е от дряново дърво? Ами, дрянът е първото дърво, което по това време от годината вече е напъпило. Животът в него вече напира да се изяви... и да расте... така както започва да расте светлата част от деня... сурвачката в този ден от годината има силата да хармонизира хората с първичната енергия на началото на новия годишен цикъл на Слънцето... а всяко начало е обречено да бъде НАРЕЧЕНО :) в случая от Розмари Де Мео ;)

Ново ти Слънце изгрея,
Сурва, Сурва година!
Силен сокол се зарея,
здрава ти, силна година!

Червена ябълка в градина,
ален божур във душата!
Златен клас е на нива,
тежка жълтица в торбата!

Сладък грозд на лозница,
добруване да има и благост!
Пълна къща с дечица,
пълни очи ти от радост!

Зло под камък заспива!
Господ над ложе присяда!
Душа ти близнак си намира!
Славей над глава ти запява!

Сурва за Слънцето, Сурва
по българска ти гърбина!
Да пребъдеш до година,
с род и рожби, до амина!

Бележка: Според някои изследователи формата на българската сурвачка е стилизиран образ на т.н. "дърво на живота" или още "божествено дърво". А предназначението й е безкръвно (растително) жертвоприношение, което за кратко време носи в себе си магична сила. Представата за "божественото дърво" е широко разпространена сред древните народи на Месопотамия, Персия, Стара Гърция, Римската империя, при траките и прабългарите. Тези народи са схващали света като съставен от три пласта - горен (небе, където живеят боговете), среден (където живеят хората) и долен (подземен, обитаван от различни хтонични животни и от душите на мъртвите хора). Тази митологична представа се допълва от образа на т.н. "световно дърво", което свързва трите пласта на света, като мощните му корени са впити в подземния свят, а клоните му достигат до божественото небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар