събота, 6 февруари 2016 г.

Средата на зимата

Според „Слънчевият календар“ на древните българи днес е 15-я ден на втория месец от годината или днес именно е средата на зимата. Ще попиташ защо? Сметката е проста: годината според предците ни започвала в най-късия ден, т.е. по време на зимното слънцестоене (22 декември, според днешното летоброене), но въпросният ден бил самостоятелна календарна единица – не участвал в никой месец, не бил и част от седмицата – той бил Нулев ден. Така останалите 364 дни идеално се разделяли на 4, та всеки сезон да има точно по 91 дни, разпределени в 13 седмици. Първият месец от всеки сезон имал 31 дни, останалите два - по 30. Народът на българите си знаел, че всеки нов сезон започвал в неделя и завършвал в събота, а неговата среда, т.е. 46-я ден винаги бил в СРЯДА. Така тримесечието се деляло точно на 13 седмици, а годината на 52. А когато се появявал ефектът на закъснение, тъй като Земята прави своята пълна обиколка около Слънцето за 365 дни 5 часа и 49 минути, на всеки 4 години, предците ни правели нулев и деня на лятното слънцестоене. Така не се нарушавал седмичния ритъм, а и не се налагало всяка година календара да се мести с един ден напред и понеделникът да става вторник например. Също така неудобният съвременен 29 февруари просто не съществувал и не измествал дните с цели два :)

Как са отбелязвали древните българи средата на зимата не знам. В своята книга „Народния календар и неговите празници“ Георги Велев, например, се опитва да изведе някои празнични традиции и обичаи от този период на годината като такива, запазили част от автентичната обредност на нашите предци, но аз лично не съм съвсем съгласна с препратките, които той прави…

На мен някак по логично ми е да припозная Трифон Зарезан и самото „зарязване на лозята“ като своеобразно ехо от празничната обредност на древните българи изпълнявана в деня, отреден за празнуване средата на зимата. И разбира се имам няколко довода в защита на предположението си:

Снимка: www.bnews.bg

1. По стар стил Трифон Зарезан се отбелязва на 14 февруари, т.е. това е средата на месец февруари, който обикновено има 28 дни и е втория месец от годината според Юлиански календар, който е бил въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и от тогава 1 януари става начало на годината. Според доц. Александър Илиев, доктор на изкуствознанието, след покръстването на българите княз Борис успява да съхрани и "миропомаже" цели 36 празника, които са били свързани с бита и календара на древните българи. „Те станали християнски и такива се считат у нас и до днес. Византия е била принудена да приеме това условие. Така народният календар на българите продължил да живее паралелно с неточното християнско летоброене.“ От което следва логично, че празникът отбелязван в 15-я ден на 2 месец от „Слънчевия календар“ на древните българи ознаменуващ средата на зимата е започнал да се празнува на 14 февруари или в „новата“ средата на втория месец от годината :)

2. На Трифон Зарезан днес се извършва обредно зарязване на лозята… за плодородие! Ако, обаче, допуснем, че нашите предци са извършвали този обред в деня, ознаменуващ средата на зимата, бихме могли да видим в неговото практикуване и нещо различно, нещо практично :) през зимата соковете в растенията се движат бавно и ако отрежеш лозова пръчка в този период от годината тя може да ти се стори суха, но ако „просълзи“ значи пролетта наближава и соковете в нея са започнали да се движат по-бързо :) т.е. в средата на зимата, чиято стихия е вода, изпълняването на обреда „зарязване на лозята“ може да е имал и значението на зов, отправен от хората към Природата - да начене тя своето „събуждане“…

Няма коментари:

Публикуване на коментар